Oct 4, 2017, 7:10 PM

Рак

  Poetry
553 2 4

Любовта е
измамна тежест,
стъпвам на пръсти
по таваните ти,
ако продължавам така,
ще хвана рак на настоящето.
Всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг,
по-добре е да живееш сам с куче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Старанието, никога не е любов.
    (Навярно затова така тежи)
    Единият е повече готов
    да се раздава даже да боли...
    Не е любов, а страх от самотата
    (която би избягала чрез куче)
    Илюзия под прах със стара дата.
    Човек от грешките си все се учи...

    Интересно ми беше да прочета...
  • И това е живот!
  • и аз така
  • Много нелечимо звучи...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...