9 jul 2019, 8:20  

Раковица

776 0 1

Раковица

Били в гората да работят ..

Оттам видели, че селото им гори …

Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …

А после само ти да се спасиш?!!

….

На село съм.. Небето свети!

Лъчите галят моето лице ...

Кънтят у мен нестихващи завети

дошли от родословното сърце.

В началото било е друго село

Будиловци наричало се то …

но в черен ден живота го отнело

и робството му сложило клеймо.

Били убити от засада хора

и нямало ни спомен от това ….

Спасили се били петима само,

побягнали през границата по света.

След сто години семето поело -

на нов живот , от пътя придошли ….

Но мястото на първото - постело ....

и само бели камък като гроб стърчи!

И тук, до тази вековечна плоча -

се сещам за народ, и за деди ..

И за късмета на онез, където

спасили се сред черните гори.

....

А те били в гората да работят ..

Оттам видели, че селото им гори …

Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …

А после само ти да се спасиш?!!

 

ЛЪЧИСТА

 

на границата, с. Раковица, обл. Видин

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Впечатлително! Невероятно съчетание на историческите факти с поетичното послание към бъдещите поколения!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....