Раковица

Раковица

Били в гората да работят ..

Оттам видели, че селото им гори …

Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …

А после само ти да се спасиш?!!

….

На село съм.. Небето свети!

Лъчите галят моето лице ...

Кънтят у мен нестихващи завети

дошли от родословното сърце.

В началото било е друго село

Будиловци наричало се то …

но в черен ден живота го отнело

и робството му сложило клеймо.

Били убити от засада хора

и нямало ни спомен от това ….

Спасили се били петима само,

побягнали през границата по света.

След сто години семето поело -

на нов живот , от пътя придошли ….

Но мястото на първото - постело ....

и само бели камък като гроб стърчи!

И тук, до тази вековечна плоча -

се сещам за народ, и за деди ..

И за късмета на онез, където

спасили се сред черните гори.

....

А те били в гората да работят ..

Оттам видели, че селото им гори …

Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …

А после само ти да се спасиш?!!

ЛЪЧИСТА

на границата, с. Раковица, обл. Видин