Раковина
Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост.
Куха съм вътре.
Изяде
времето моята плът.
Носех дома си.
Поддаде.
И го изгубих на път.
Днес само вятърът свири.
Там,
в пустошта на дома.
Раче-пустинниче спира,
за да не бъда сама.
Хайде, човече,
вземи ме!
Чуй
на морето гласа!
Аз съм черупка
без име,
вярваща в чудеса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
