Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост.
Куха съм вътре.
Изяде
времето моята плът.
Носех дома си.
Поддаде.
И го изгубих на път.
Днес само вятърът свири.
Там,
в пустошта на дома.
Раче-пустинниче спира,
за да не бъда сама.
Хайде, човече,
вземи ме!
Чуй
на морето гласа!
Аз съм черупка
без име,
вярваща в чудеса.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
