Рана

1 oct 2005, 19:21

Poesía

1024 0 0

Сега е леко и равно.Сякаш
скала от сърцето се отрони.
Сякаш заедно със сълзата
в кърпичката попи и спомена.
Мимолетен поглед назад
към пътеката с мойте следи-
чудно- там няма скала-
малко комъче в прахта лежи...
Студено, самотно и тихо.
Зад мен нещо мое оставям,
но даже да бе песъчинка-
в мен пак щеше да бъде празно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Рана

Искате да прочетете повече?

Propuestas