VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
11 131
2 jul 2014, 19:59

Рана

567 0 5

Вървя като някаква призрачна сянка

сред пъстър порой от ревяща тълпа.

Нощта ме подмамва със смях на вакханка,

но в мене сатирът отдавна заспа.

 

Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана:

я скреж от къдрица, я въглен от длан.

Но няма за моята зейнала рана,

ни дяволско биле, ни лек, ни балсам!

 

Обвива ме в шарена скръб самотата

и дърпа ме мракът със порив нелеп.

Но щастие няма за мен на земята,

щом трябва да пия от него без теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0