VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
Jul 2, 2014, 7:59 PM

Рана 

  Poetry » Love
387 0 5

Вървя като някаква призрачна сянка

сред пъстър порой от ревяща тълпа.

Нощта ме подмамва със смях на вакханка,

но в мене сатирът отдавна заспа.

 

Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана:

я скреж от къдрица, я въглен от длан.

Но няма за моята зейнала рана,

ни дяволско биле, ни лек, ни балсам!

 

Обвива ме в шарена скръб самотата

и дърпа ме мракът със порив нелеп.

Но щастие няма за мен на земята,

щом трябва да пия от него без теб...

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??