Рана
Вървя като някаква призрачна сянка
сред пъстър порой от ревяща тълпа.
Нощта ме подмамва със смях на вакханка,
но в мене сатирът отдавна заспа.
Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана:
я скреж от къдрица, я въглен от длан.
Но няма за моята зейнала рана,
ни дяволско биле, ни лек, ни балсам!
Обвива ме в шарена скръб самотата
и дърпа ме мракът със порив нелеп.
Но щастие няма за мен на земята,
щом трябва да пия от него без теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
