5 ago 2015, 19:25

Ранен морски пейзаж

564 0 7

Скицирам небето.

Звездите рисувам.

Прозирна и свежа е майската нощ.

Моливът ми - точен.

С боите рискувам,

но искам пейзажа да бъде нелош.

 

Луна се намесва.

Зад облак изгрява

и спуска пътека направо към мен.

В морето потъва.

Водата загрява

и сякаш завира във черен леген.

 

А някъде в ляво

и зад хоризонта

едва се прозира червено петно.

Зората напира.

Излиза на фронта

и пали фенера от златно зърно.

 

И тази приморска

позната картина,

очаква героя на майския ден.

Лъчите му първи

да правят пъртина

през морския въздух във рамка вграден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Илко, Стойна, Йоана и Вода!Искрено се радвам, че харесвате, защото ценя мнението Ви!Желая Ви хубав и приятен ден!
  • Не съм изненадана, Ники - винаги си бил уникален при описание на природни картини.
    Очарована съм и те поздравявам с радостна възхита.
  • Прекрасно! Дълго ще си къкри тази красота в съзнанието ми
  • Много красиво и живо! С удоволствие чета тази запленяваща ме поезия...И още веднъж, и още веднъж. Доказваш го не веднъж, че поезията трябва да дава естетическа наслада и тогава е завършена.Аз така мисля.
    Поздрав, Никола и само безмълвни аплодисменти!
  • За това не си ми казвал досега, Никола. Наистина усетих една голяма вещина в описанието на природните картини. Имаше нещо направо професионално. Това и друг път съм го усещал, когато предаваш словесно естетиката на пейзажа. Но след казаното от теб, нещата си идват на мястото. Радвам се, че откривам току-що, че познавам в този сайт още един човек с двойна дарба - на художник и поет. Защото един вече познавам. Лека вечер и ти благодаря, че сподели с мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...