Ранен морски пейзаж
Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Моливът ми - точен.
С боите рискувам,
но искам пейзажа да бъде нелош.
Луна се намесва.
Зад облак изгрява
и спуска пътека направо към мен.
В морето потъва.
Водата загрява
и сякаш завира във черен леген.
А някъде в ляво
и зад хоризонта
едва се прозира червено петно.
Зората напира.
Излиза на фронта
и пали фенера от златно зърно.
И тази приморска
позната картина,
очаква героя на майския ден.
Лъчите му първи
да правят пъртина
през морския въздух във рамка вграден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
