27 feb 2009, 11:45

Ранена 

  Poesía » De amor
739 0 6
 

Ранена

 

 

Ще спреш ли, сърце, да обичаш,

ще спреш ли до смърт да кървиш.

Към своята гибел да тичаш,

не чувстваш ли колко боли?

 

До вчера ти беше щастливо.

В теб грееха хиляди малки звезди.

А днес си злощастно, унило.

Кой с този остър меч те рани?

 

Плода на надеждата в теб е пречупен.

В теб вече не цъфти любовта.

Няма мирис на дъхави полски цветя,

а само непрогледна, гъста, сива мъгла.

 

 

 

 

 

 

Христина Семовска -  27.02.2009

© Христина Семовска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси- Валентина Христова. Благодаря ти за пожеланието.
  • Тъжна си,какво ти пука за ритъма,на теб сърцето ти кърви,а те...Мила Хриси,понякога болката е много силна и си мислим,че никога няма да премине!!!Но не е така,времето всичко лекува!!!Пак ще дойде миг когато ще се смееш и ще бъдеш щастлива!!!Ето този миг ти пожелавам от сърце!!!
  • Първата строфа е безпогрешна.Направи останалите, като нея в същия ритъм и мелодия и ще стане песен.Следвай тристъпния амфибрахий.
  • Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Хубаво, но... губиш ритъма!
    Зная, че ще го оправиш!
    Нали?
  • след тъмните облаци идва и една прекрасна дъга, която ще заслепи тъгата...
Propuestas
: ??:??