Ранена
Ще спреш ли, сърце, да обичаш,
ще спреш ли до смърт да кървиш.
Към своята гибел да тичаш,
не чувстваш ли колко боли?
До вчера ти беше щастливо.
В теб грееха хиляди малки звезди.
А днес си злощастно, унило.
Кой с този остър меч те рани?
Плода на надеждата в теб е пречупен.
В теб вече не цъфти любовта.
Няма мирис на дъхави полски цветя,
а само непрогледна, гъста, сива мъгла.
Христина Семовска - 27.02.2009
© Христина Семовска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
