Ранена
Ще спреш ли, сърце, да обичаш,
ще спреш ли до смърт да кървиш.
Към своята гибел да тичаш,
не чувстваш ли колко боли?
До вчера ти беше щастливо.
В теб грееха хиляди малки звезди.
А днес си злощастно, унило.
Кой с този остър меч те рани?
Плода на надеждата в теб е пречупен.
В теб вече не цъфти любовта.
Няма мирис на дъхави полски цветя,
а само непрогледна, гъста, сива мъгла.
Христина Семовска - 27.02.2009
© Христина Семовска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
