Ранена
Ранена
Ще спреш ли, сърце, да обичаш,
ще спреш ли до смърт да кървиш.
Към своята гибел да тичаш,
не чувстваш ли колко боли?
До вчера ти беше щастливо.
В теб грееха хиляди малки звезди.
А днес си злощастно, унило.
Кой с този остър меч те рани?
Плода на надеждата в теб е пречупен.
В теб вече не цъфти любовта.
Няма мирис на дъхави полски цветя,
а само непрогледна, гъста, сива мъгла.
Христина Семовска - 27.02.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Семовска Всички права запазени
