Ранена в сърцето, като улично псе,Луната ми стана възглавница!До мене се сгуши, като малко дете,самотата, стара познайница!
Прегърна ме нежно и ме сви на кълбо,във ъгъла гаснеха спомени!От уюта прекрасен на мойто гнездоизгниваха старите корени!
Изстиваха стаите. Пресъхваше гърлото.Спираше в гърдите дъха.... сама, по тавана,по-тъмно от всякога,продължавах звезди да броя!