4.09.2007 г., 14:37 ч.

Ранена 

  Поезия
860 0 30
Ранена в сърцето,
като улично псе,
Луната ми стана възглавница!
До мене се сгуши,
като малко дете,
самотата, стара познайница!

Прегърна ме нежно
и ме сви на кълбо,
във ъгъла гаснеха спомени!
От уюта прекрасен
на мойто гнездо
изгниваха старите корени!

Изстиваха стаите.
Пресъхваше гърлото.
Спираше в гърдите дъха.
... сама, по тавана,
по-тъмно от всякога,
продължавах звезди да броя!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??