Sep 4, 2007, 2:37 PM

Ранена 

  Poetry
862 0 30
Ранена в сърцето,
като улично псе,
Луната ми стана възглавница!
До мене се сгуши,
като малко дете,
самотата, стара познайница!

Прегърна ме нежно
и ме сви на кълбо,
във ъгъла гаснеха спомени!
От уюта прекрасен
на мойто гнездо
изгниваха старите корени!

Изстиваха стаите.
Пресъхваше гърлото.
Спираше в гърдите дъха.
... сама, по тавана,
по-тъмно от всякога,
продължавах звезди да броя!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??