Sep 4, 2007, 2:37 PM

Ранена

  Poetry
1.1K 0 30
Ранена в сърцето, като улично псе,Луната ми стана възглавница!До мене се сгуши, като малко дете,самотата, стара познайница!

Прегърна ме нежно и ме сви на кълбо,във ъгъла гаснеха спомени!От уюта прекрасен на мойто гнездоизгниваха старите корени!

Изстиваха стаите. Пресъхваше гърлото.Спираше в гърдите дъха.... сама, по тавана,по-тъмно от всякога,продължавах звезди да броя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....