plametoo (Пламена Георгиева) plametoo (Пламена Георгиева)
4
23 oct 2010, 0:06

Ранима

  Poesía
768 0 1

Ранима е всяка жена...

ранима е и моята душа...

Не исках така да ме боли...

но животът страшно ме промени...

 

От всяка твоя изречена дума...

започвам аз да се чудя...

дали истина е тя...

или е поредната подла лъжа?!

 

Как да вярвам отново в любовта...

как да те обичам аз сега?!

Не ти ли стига болката, която ми причини...

че искаш да вярвам на твоите безмислени лъжи?!

 

Заклех се да не ме боли...

заклех се да страдаш ти...

Де да можех от всеки да избягам...

и на нова страница всичко да отварям...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0