Ранима
Ранима е всяка жена...
ранима е и моята душа...
Не исках така да ме боли...
но животът страшно ме промени...
От всяка твоя изречена дума...
започвам аз да се чудя...
дали истина е тя...
или е поредната подла лъжа?!
Как да вярвам отново в любовта...
как да те обичам аз сега?!
Не ти ли стига болката, която ми причини...
че искаш да вярвам на твоите безмислени лъжи?!
Заклех се да не ме боли...
заклех се да страдаш ти...
Де да можех от всеки да избягам...
и на нова страница всичко да отварям...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Георгиева Всички права запазени
