17 jun 2009, 20:30

Ранна смърт

984 0 3

Ранна смърт

„Човек е толкова Голям, колкото са големи мечтите му.”

Не можах да си сбъдна мечтите,
а съм само на двайсет и две...
Шанс затръшна пред мене вратите,
ти си тръгна и всичко ми взе.

Как да бродя със друг по пътека,
към която със тебе вървях?
Как с усмивка да срещна живота,
който с тебе не изживях?

Малка, розова, детска ръчичка –
радост бъдна за всеки човек,
ще докосна, но някак далечна
ще е, щом не е твоят завет...

Дни далечни, набръчкани, стари,
ще дочакам с човека до мен.
Ала споменът огнен ще пари...
Исках с теб да съм в сетния ден!

Много сълзи и много усмивки
за чужди дни ще са целия свят.
И във моя ще има „щастливо”...
Но ще липсва зеленият цвят,

на очите, които обичах
и които окриляха мен...
... Не можах да си сбъдна мечтите,
а съм само на двайсет и две...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Милорадова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбрах те много добре...
    Болката е голяма, но ако любовта ти е истинска -ще се върне,нищо че си заживяла с друг . Ще сбъднеш мечтите си!!! Може би има "врата" ,която не виждаш...Отвори я и се върни в себе си,каквато и да е цената...
    Поздравления и пиши!!!
  • Малко е неразбираемо явно... но "ранна смърт" тук е метафора на това, че човек на малко години приключва с мечтите и целите в живота, защото вече не е с любимия човек. Не случайно и е реплика към великата мисъл " Човек е толкова Голям, колкото са големи мечтите му.". Жалко, че не се разбира. Но все пак контекста на историята си е само за автора. Читателите го тълкуват през себе си, така че и този смисъл може да бъде открит тук... Съжалявам за загубата ти. Тя е несравнима с моята!Мерси за пожеалнията.
  • Тръпки ме полазиха! Истина ли е? Преди няколко дни загубих баща си и болката е неописума. Но да загубиш онзи, с когото си искал да остарееш - това навярно е мъка, сходна с онези в ада. И все пак - животът е дар и Бог никога не ни изпраща повече, отколкото можем да понесем. Всяко страдание пречиства.
    Бъди здрава!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...