Ранна смърт
Ранна смърт
„Човек е толкова Голям, колкото са големи мечтите му.”
Не можах да си сбъдна мечтите,
а съм само на двайсет и две...
Шанс затръшна пред мене вратите,
ти си тръгна и всичко ми взе.
Как да бродя със друг по пътека,
към която със тебе вървях?
Как с усмивка да срещна живота,
който с тебе не изживях?
Малка, розова, детска ръчичка –
радост бъдна за всеки човек,
ще докосна, но някак далечна
ще е, щом не е твоят завет...
Дни далечни, набръчкани, стари,
ще дочакам с човека до мен.
Ала споменът огнен ще пари...
Исках с теб да съм в сетния ден!
Много сълзи и много усмивки
за чужди дни ще са целия свят.
И във моя ще има „щастливо”...
Но ще липсва зеленият цвят,
на очите, които обичах
и които окриляха мен...
... Не можах да си сбъдна мечтите,
а съм само на двайсет и две...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени
