Рано е
е, тоя път повярвах в клишето... Пълнолуние - пълнолудие...
моите така добре "забравени" призраци, като им светна небесната и се разтанцуваха... Ще го запомня тоя 16.07... Надви светлата ми приятелка Луната... имаме си "приказка" с нея отдавна, ама тоя път... така ми озари празното, дето методично си го пълня с делничност, че чак закънтя...
Защо си дошъл?
Вече никой не чакам...
И не помня, не плача.
Няма виновни.
Утре пак ще се съмне,
а ти тръгвай! По залез
тази нощ си е моя -
утре няма да помня.
Да си легнеш до мен ли?
Да не си се побъркал?
Там в леглото дъхът му
пари ме още...
Кой е той ли? - не помня.
Усещам го само.
И го виждам в съня си
проклетия нощем.
Искаш нежност,
но как да я дам - тя замръзна,
а с години я топлих
на малкия пламък
от очите му. Е, ще възкръсне...
Някой ден и морето ще стане на камък
Ти си щял да дадеш...
топлина, мили думи..
Извинявай, но късничко стана.
Върви си!
Не поглеждай към мен...
Помежду ни
са само - твоят живот
и моето... нищо.
Там във нищото остави ме самичка...
От празното сам се излиза.
Сам се прераждаш -
с друг живот, с друго име...
И забравяш завинаги
назад как се слиза...
Не, не ми трябва подкрепа,
а пък толкова мил си...
Но във твоите топли ръце
ще е празно.
Пак предлагаш горещо сърце.
И грешил си...
А обикнах студа...
Ти просто бягай!
Зная, аз те подведох.
Даже казах направо:
„искам ръцете му
от мен да изтриеш..."
Съжалявам! Не мога!
Разбрах... най-накрая.
Той не е върху мен.
Той е вътре в очите ми...
Само аз мога там
да разчистя до дъното,
да съшия на сърцето
раздраните ръбове...
О, върви си! Не гледай
тъй мило и тъпо.
Луда съм, не разбра ли?
Просто ще те изхвърля.
Някой ден ще напълня
със себе си нищото...
Залепила парчетата
до повярвана цялост...
И ще хвана тогава
онази, последната...
Надежда за обич и
Обич по залез...
А сега си върви,
моят спомен си идва...
Само той ми гостува
по нОщите.
Без да знам кой си всъщност,
до мене те пуснах,
почти близо...
А рано е още...
16.07.2008
© Галя Анчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
От празното сам се излиза.
Великолепен резултат от пълнолудието...
-
Благодаря ви...имам си лъчи, да ме водят през моето нищо..
все талантливи и прекрасни...така се радвам,че ви открих... -
Надежда за обич и
Обич по залез...
...! Страхотен стих! Браво!
-
Аз пак се върнах... не мога да спра да го чета!
Такава следа оставяш! -
развълнува ме...
великолепно...и стих и емоция...!
Браво, Галя. -
"А сега си върви,
моят спомен си идва...
Само той ми гостува
по нОщите.
Без да знам кой си всъщност,
до мене те пуснах,
почти близо...
А рано е още..."
Мнооооогоооооо!!!
-
Галяяяяя, тотално ме спечели!
Така ме развълнува!
Поздравявам те с цялата си душа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аплодисментите ми са недостатъчни!
Браво!