е, тоя път повярвах в клишето... Пълнолуние - пълнолудие...
моите така добре "забравени" призраци, като им светна небесната и се разтанцуваха... Ще го запомня тоя 16.07... Надви светлата ми приятелка Луната... имаме си "приказка" с нея отдавна, ама тоя път... така ми озари празното, дето методично си го пълня с делничност, че чак закънтя...
Защо си дошъл?
Вече никой не чакам...
И не помня, не плача.
Няма виновни.
Утре пак ще се съмне,
а ти тръгвай! По залез
тази нощ си е моя -
утре няма да помня.
Да си легнеш до мен ли?
Да не си се побъркал? ...