20.07.2008 г., 15:56

Рано е

1.2K 0 8

е, тоя път повярвах в клишето... Пълнолуние - пълнолудие...

моите така добре "забравени"  призраци, като им светна небесната и се разтанцуваха... Ще го запомня тоя 16.07... Надви светлата ми приятелка Луната... имаме си "приказка" с нея отдавна, ама тоя път... така ми озари празното, дето методично си го пълня с делничност, че чак закънтя...

 

Защо си дошъл?

Вече никой не чакам...

И не помня, не плача.

Няма виновни.

Утре пак ще се съмне,

а ти тръгвай! По залез

тази нощ си е моя -

утре няма да помня.

Да си легнеш до мен ли?

Да не си се побъркал?

Там в леглото дъхът му

пари ме още...

Кой е той ли? - не помня.

Усещам го само.

И го виждам в съня си

проклетия нощем.

Искаш нежност,

но как да я дам - тя замръзна,

а с години я топлих

на малкия пламък

от очите му. Е, ще възкръсне...

Някой ден и морето ще стане на камък

Ти си щял да дадеш...

топлина, мили думи..

Извинявай, но късничко стана.

Върви си!

Не поглеждай към мен...

Помежду ни

са само  - твоят живот

и моето... нищо.

Там във нищото остави ме самичка...

От празното  сам се излиза.

Сам се прераждаш -

с друг живот, с друго име...

И забравяш завинаги

назад как се слиза...

Не, не ми трябва подкрепа,

а пък толкова мил си...

Но във твоите топли ръце

ще е празно.

Пак предлагаш горещо сърце.

И грешил си...

А обикнах студа...

Ти просто бягай!

Зная, аз те подведох.

Даже казах направо:

„искам ръцете му

от мен да изтриеш..."

Съжалявам! Не мога!

Разбрах... най-накрая.

Той не е върху мен.

Той е вътре в очите ми...

Само аз мога там

да разчистя до дъното,

да съшия на сърцето

раздраните ръбове...

О, върви си! Не гледай

тъй мило и тъпо.

Луда съм, не разбра ли?

Просто ще те изхвърля.

 

Някой ден ще напълня

със себе си нищото...

Залепила парчетата

до повярвана цялост...

И ще хвана тогава

онази, последната...

Надежда за обич и

Обич по залез...

 

А сега си върви,

моят спомен си идва...

Само той ми гостува

по нОщите.

Без да знам кой си всъщност,

до мене те пуснах,

почти близо...

А рано е още...

 

16.07.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Анчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих!
    Аплодисментите ми са недостатъчни!
    Браво!
  • От празното сам се излиза.

    Великолепен резултат от пълнолудието...
  • Благодаря ви...имам си лъчи, да ме водят през моето нищо..все талантливи и прекрасни...така се радвам,че ви открих...
  • Надежда за обич и

    Обич по залез...
    ...! Страхотен стих! Браво!



  • Аз пак се върнах... не мога да спра да го чета!
    Такава следа оставяш!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...