azsamata (Галя Анчева)
13 34
20.07.2008 г., 15:56 ч.

Рано е 

  Поезия
1020 0 8

е, тоя път повярвах в клишето... Пълнолуние - пълнолудие...

моите така добре "забравени"  призраци, като им светна небесната и се разтанцуваха... Ще го запомня тоя 16.07... Надви светлата ми приятелка Луната... имаме си "приказка" с нея отдавна, ама тоя път... така ми озари празното, дето методично си го пълня с делничност, че чак закънтя...

 

Защо си дошъл?

Вече никой не чакам...

И не помня, не плача.

Няма виновни.

Утре пак ще се съмне,

а ти тръгвай! По залез

тази нощ си е моя -

утре няма да помня.

Да си легнеш до мен ли?

Да не си се побъркал?

Там в леглото дъхът му

пари ме още...

Кой е той ли? - не помня.

Усещам го само.

И го виждам в съня си

проклетия нощем.

Искаш нежност,

но как да я дам - тя замръзна,

а с години я топлих

на малкия пламък

от очите му. Е, ще възкръсне...

Някой ден и морето ще стане на камък

Ти си щял да дадеш...

топлина, мили думи..

Извинявай, но късничко стана.

Върви си!

Не поглеждай към мен...

Помежду ни

са само  - твоят живот

и моето... нищо.

Там във нищото остави ме самичка...

От празното  сам се излиза.

Сам се прераждаш -

с друг живот, с друго име...

И забравяш завинаги

назад как се слиза...

Не, не ми трябва подкрепа,

а пък толкова мил си...

Но във твоите топли ръце

ще е празно.

Пак предлагаш горещо сърце.

И грешил си...

А обикнах студа...

Ти просто бягай!

Зная, аз те подведох.

Даже казах направо:

„искам ръцете му

от мен да изтриеш..."

Съжалявам! Не мога!

Разбрах... най-накрая.

Той не е върху мен.

Той е вътре в очите ми...

Само аз мога там

да разчистя до дъното,

да съшия на сърцето

раздраните ръбове...

О, върви си! Не гледай

тъй мило и тъпо.

Луда съм, не разбра ли?

Просто ще те изхвърля.

 

Някой ден ще напълня

със себе си нищото...

Залепила парчетата

до повярвана цялост...

И ще хвана тогава

онази, последната...

Надежда за обич и

Обич по залез...

 

А сега си върви,

моят спомен си идва...

Само той ми гостува

по нОщите.

Без да знам кой си всъщност,

до мене те пуснах,

почти близо...

А рано е още...

 

16.07.2008

© Галя Анчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих!
    Аплодисментите ми са недостатъчни!
    Браво!
  • От празното сам се излиза.

    Великолепен резултат от пълнолудието...
  • Благодаря ви...имам си лъчи, да ме водят през моето нищо..все талантливи и прекрасни...така се радвам,че ви открих...
  • Надежда за обич и

    Обич по залез...
    ...! Страхотен стих! Браво!



  • Аз пак се върнах... не мога да спра да го чета!
    Такава следа оставяш!
  • развълнува ме...
    великолепно...и стих и емоция...!
    Браво, Галя.
  • "А сега си върви,
    моят спомен си идва...
    Само той ми гостува
    по нОщите.
    Без да знам кой си всъщност,
    до мене те пуснах,
    почти близо...
    А рано е още..."

    Мнооооогоооооо!!!

  • Галяяяяя, тотално ме спечели!
    Така ме развълнува!
    Поздравявам те с цялата си душа!
Предложения
: ??:??