20.07.2008 г., 15:56

Рано е

1.2K 0 8

е, тоя път повярвах в клишето... Пълнолуние - пълнолудие...

моите така добре "забравени"  призраци, като им светна небесната и се разтанцуваха... Ще го запомня тоя 16.07... Надви светлата ми приятелка Луната... имаме си "приказка" с нея отдавна, ама тоя път... така ми озари празното, дето методично си го пълня с делничност, че чак закънтя...

 

Защо си дошъл?

Вече никой не чакам...

И не помня, не плача.

Няма виновни.

Утре пак ще се съмне,

а ти тръгвай! По залез

тази нощ си е моя -

утре няма да помня.

Да си легнеш до мен ли?

Да не си се побъркал?

Там в леглото дъхът му

пари ме още...

Кой е той ли? - не помня.

Усещам го само.

И го виждам в съня си

проклетия нощем.

Искаш нежност,

но как да я дам - тя замръзна,

а с години я топлих

на малкия пламък

от очите му. Е, ще възкръсне...

Някой ден и морето ще стане на камък

Ти си щял да дадеш...

топлина, мили думи..

Извинявай, но късничко стана.

Върви си!

Не поглеждай към мен...

Помежду ни

са само  - твоят живот

и моето... нищо.

Там във нищото остави ме самичка...

От празното  сам се излиза.

Сам се прераждаш -

с друг живот, с друго име...

И забравяш завинаги

назад как се слиза...

Не, не ми трябва подкрепа,

а пък толкова мил си...

Но във твоите топли ръце

ще е празно.

Пак предлагаш горещо сърце.

И грешил си...

А обикнах студа...

Ти просто бягай!

Зная, аз те подведох.

Даже казах направо:

„искам ръцете му

от мен да изтриеш..."

Съжалявам! Не мога!

Разбрах... най-накрая.

Той не е върху мен.

Той е вътре в очите ми...

Само аз мога там

да разчистя до дъното,

да съшия на сърцето

раздраните ръбове...

О, върви си! Не гледай

тъй мило и тъпо.

Луда съм, не разбра ли?

Просто ще те изхвърля.

 

Някой ден ще напълня

със себе си нищото...

Залепила парчетата

до повярвана цялост...

И ще хвана тогава

онази, последната...

Надежда за обич и

Обич по залез...

 

А сега си върви,

моят спомен си идва...

Само той ми гостува

по нОщите.

Без да знам кой си всъщност,

до мене те пуснах,

почти близо...

А рано е още...

 

16.07.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Анчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих!
    Аплодисментите ми са недостатъчни!
    Браво!
  • От празното сам се излиза.

    Великолепен резултат от пълнолудието...
  • Благодаря ви...имам си лъчи, да ме водят през моето нищо..все талантливи и прекрасни...така се радвам,че ви открих...
  • Надежда за обич и

    Обич по залез...
    ...! Страхотен стих! Браво!



  • Аз пак се върнах... не мога да спра да го чета!
    Такава следа оставяш!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...