Отмина ден и както всички други,

донесе ми позната самота.

Далече зимните, студени вюги,

отлитнаха – настъпва пролетта.

Пропей синигер, клонки се полюшват –

от топъл вятър пръхне чернозем...

Желани самки песове подушват,

гъргори в напев, котарак бохем.

Рапсодия във въздуха витае

и лъкатуши над поля, гори,

ала сърцето сънено нехае,

на музиката в такта, да трепти.

Поточе гука с тънък ромол –

душата си раздава на света,

дръвчета млади в нежен шумол,

пригласят му с напъпващи листа.