Рапсодия
Отмина ден и както всички други,
донесе ми позната самота.
Далече зимните, студени вюги,
отлитнаха – настъпва пролетта.
Пропей синигер, клонки се полюшват –
от топъл вятър пръхне чернозем...
Желани самки песове подушват,
гъргори в напев, котарак бохем.
Рапсодия във въздуха витае
и лъкатуши над поля, гори,
ала сърцето сънено нехае,
на музиката в такта, да трепти.
Поточе гука с тънък ромол –
душата си раздава на света,
дръвчета млади в нежен шумол,
пригласят му с напъпващи листа.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
