7 may 2008, 8:45

Растеш и пак си сляп 

  Poesía
704 0 4
 

 

Раждаш се сляп.

Растеш и пак си сляп.

Остаряваш и оставаш сляп.

Жалък е животът човешки.

Слепешката креташ като скот.

Мърляв и лепкав е този живот.

Светът попива мъката човешка

и има хора да кажат: "АЗ ЖИВЕЯ!"

Да бачкаш като избягал роб,

унищожен от умора,

да нямаш сили да дишаш.

Нима, хора, това е животът.

Плачат майки от мъка по свойте деца.

Сълзи обливат лицата им!

Това е, хора, България!

Нашата родна страна.

 

Недостойна, за съжаление.

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??