Растеш и пак си сляп
Раждаш се сляп.
Растеш и пак си сляп.
Остаряваш и оставаш сляп.
Жалък е животът човешки.
Слепешката креташ като скот.
Мърляв и лепкав е този живот.
Светът попива мъката човешка
и има хора да кажат: "АЗ ЖИВЕЯ!"
Да бачкаш като избягал роб,
унищожен от умора,
да нямаш сили да дишаш.
Нима, хора, това е животът.
Плачат майки от мъка по свойте деца.
Сълзи обливат лицата им!
Това е, хора, България!
Нашата родна страна.
Недостойна, за съжаление.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Ганчева Всички права запазени
сега ще поправим грешката