7.05.2008 г., 8:45 ч.

Растеш и пак си сляп 

  Поезия
757 0 4
 

 

Раждаш се сляп.

Растеш и пак си сляп.

Остаряваш и оставаш сляп.

Жалък е животът човешки.

Слепешката креташ като скот.

Мърляв и лепкав е този живот.

Светът попива мъката човешка

и има хора да кажат: "АЗ ЖИВЕЯ!"

Да бачкаш като избягал роб,

унищожен от умора,

да нямаш сили да дишаш.

Нима, хора, това е животът.

Плачат майки от мъка по свойте деца.

Сълзи обливат лицата им!

Това е, хора, България!

Нашата родна страна.

 

Недостойна, за съжаление.

© Боряна Ганчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??