18 dic 2007, 11:52

Равномерно

  Poesía
746 0 13
 

По-тясна тази улица

никога не е преставала да бъде

за широките ластични усмивки.

Между златаря от партера

и денонощния магазин на ъгъла

времето се е скъсало,

но ти стига да се замислиш

няма ли да бъде

най-накрая равномерно

това разпределение,

ако златото си подреди каратите

равномерно по часовете на

денонощието.

Или ще бъде по-скоро

предписание,

на час по лъжичка,

но не каква да е,

а златна лъжичка.

И така, докато ти изчезнат

всичките симптоми,

докато престанеш

да я  правиш разликата,

докато откажеш

дори степенуването.

Тогава, по същата тази улица,

между найлоновите чорапи

върху стройните крака и

найлоновите торбички

в напуканите ръце

ще се намърдат

две хоризонтални линии,

успоредни като устни,

които не мърдат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...