Равномерно
По-тясна тази улица
никога не е преставала да бъде
за широките ластични усмивки.
Между златаря от партера
и денонощния магазин на ъгъла
времето се е скъсало,
но ти стига да се замислиш
няма ли да бъде
най-накрая равномерно
това разпределение,
ако златото си подреди каратите
равномерно по часовете на
денонощието.
Или ще бъде по-скоро
предписание,
на час по лъжичка,
но не каква да е,
а златна лъжичка.
И така, докато ти изчезнат
всичките симптоми,
докато престанеш
да я правиш разликата,
докато откажеш
дори степенуването.
Тогава, по същата тази улица,
между найлоновите чорапи
върху стройните крака и
найлоновите торбички
в напуканите ръце
ще се намърдат
две хоризонтални линии,
успоредни като устни,
които не мърдат.
© Мария Василева All rights reserved.
