Равномерно
По-тясна тази улица
никога не е преставала да бъде
за широките ластични усмивки.
Между златаря от партера
и денонощния магазин на ъгъла
времето се е скъсало,
но ти стига да се замислиш
няма ли да бъде
най-накрая равномерно
това разпределение,
ако златото си подреди каратите
равномерно по часовете на
денонощието.
Или ще бъде по-скоро
предписание,
на час по лъжичка,
но не каква да е,
а златна лъжичка.
И така, докато ти изчезнат
всичките симптоми,
докато престанеш
да я правиш разликата,
докато откажеш
дори степенуването.
Тогава, по същата тази улица,
между найлоновите чорапи
върху стройните крака и
найлоновите торбички
в напуканите ръце
ще се намърдат
две хоризонтални линии,
успоредни като устни,
които не мърдат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
