6 feb 2008, 10:50

Равнопоставеност

  Poesía
624 0 5

РАВНОПОСТАВЕНОСТ

 

Живеят си "щастливо" у дома

като съседи - винаги сърдити.

Виновният ли? Да това е тя,

невинният, разбира се, е той.

С досада се завръща у дома.

Посреща го все същата жена.

Разказва нещо, дори се вълнува,

но глух е той, престанал да я чува.

Ех, гроги е "съседът", отмалял,

на стола седнал, вече е заспал.

Поредна нощ щастливо се е смял

и ненаситно пак е поиграл...

Пред другите - усмихнат е и шик,

във къщи - безпогрешният съдник.

"Щастливо" - тъй живеят у дома.

Двама съседи - винаги сърдити.

Виновният е неотменно тя,

невинният - разбира се, е той.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....