28 jul 2010, 22:58

Равносметка

876 0 0

Тази вечер със теб ще останем

в тази тиха, спокойна гора.

Ще си спомним за всичко, което

бе до вчера красива игра.

 

Ще прелистим живота нелесен,

ще отгърнем онези листа,

на които студената есен

е оставила тъжна следа.

 

Ще откриваме своите грешки

като малки, наивни деца,

а мечтите във розови дрешки

ще блестят като светли слънца.

 

Всичко хубаво трябва да свърши,

че за трима не е любовта.

Моят корен живота прекърши

и оставам отново сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...