28 jul 2010, 22:58

Равносметка

872 0 0

Тази вечер със теб ще останем

в тази тиха, спокойна гора.

Ще си спомним за всичко, което

бе до вчера красива игра.

 

Ще прелистим живота нелесен,

ще отгърнем онези листа,

на които студената есен

е оставила тъжна следа.

 

Ще откриваме своите грешки

като малки, наивни деца,

а мечтите във розови дрешки

ще блестят като светли слънца.

 

Всичко хубаво трябва да свърши,

че за трима не е любовта.

Моят корен живота прекърши

и оставам отново сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...