Jul 28, 2010, 10:58 PM

Равносметка

  Poetry » Love
869 0 0

Тази вечер със теб ще останем

в тази тиха, спокойна гора.

Ще си спомним за всичко, което

бе до вчера красива игра.

 

Ще прелистим живота нелесен,

ще отгърнем онези листа,

на които студената есен

е оставила тъжна следа.

 

Ще откриваме своите грешки

като малки, наивни деца,

а мечтите във розови дрешки

ще блестят като светли слънца.

 

Всичко хубаво трябва да свърши,

че за трима не е любовта.

Моят корен живота прекърши

и оставам отново сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...