28.07.2010 г., 22:58

Равносметка

868 0 0

Тази вечер със теб ще останем

в тази тиха, спокойна гора.

Ще си спомним за всичко, което

бе до вчера красива игра.

 

Ще прелистим живота нелесен,

ще отгърнем онези листа,

на които студената есен

е оставила тъжна следа.

 

Ще откриваме своите грешки

като малки, наивни деца,

а мечтите във розови дрешки

ще блестят като светли слънца.

 

Всичко хубаво трябва да свърши,

че за трима не е любовта.

Моят корен живота прекърши

и оставам отново сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...