Тази вечер със теб ще останем

в тази тиха, спокойна гора.

Ще си спомним за всичко, което

бе до вчера красива игра.

Ще прелистим живота нелесен,

ще отгърнем онези листа,

на които студената есен

е оставила тъжна следа.

Ще откриваме своите грешки

като малки, наивни деца,

а мечтите във розови дрешки

ще блестят като светли слънца.

Всичко хубаво трябва да свърши,

че за трима не е любовта.

Моят корен живота прекърши

и оставам отново сама.