Равносметка
Построих си до пясъчна кула
даже замък. От къс доброта.
Прецъфтя и самотният люляк,
като риба издъхна в пръстта.
Не, не чакам. От никого - нищо.
Този свят-лунапарк се върти.
Който смята, че има Всевишен,
нека вярва. И нека прости.
Нямам време за дълги раздели.
Нямам сила за чужда вина.
Всички пътища в мен са се слели
до съдбата на мъж. И жена.
Ти мълчи. Като дъх. Като огън
изгори всеки мост, всеки сън.
За да знам, че съм смях. И тревога.
И съм всичко, което не съм.
Ти постой. И ми дай свободата,
от която да пия. За миг.
После всичко ще свърши. Нататък
преродя ли се, знай, ще е в стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
