imperfect (Яна)
274 2097
22.12.2014 г., 13:44 ч.

Равносметка 

  Поезия » Любовна
724 0 3

 

Построих си до пясъчна кула
даже замък. От къс доброта.
Прецъфтя и самотният люляк,
като риба издъхна в пръстта.

 

Не, не чакам. От никого - нищо.
Този свят-лунапарк се върти.
Който смята, че има Всевишен,
нека вярва. И нека прости.

 

Нямам време за дълги раздели.
Нямам сила за чужда вина.
Всички пътища в мен са се слели
до съдбата на мъж. И жена.

 

Ти мълчи. Като дъх. Като огън
изгори всеки мост, всеки сън.
За да знам, че съм смях. И тревога.
И съм всичко, което не съм.

 

Ти постой. И ми дай свободата,
от която да пия. За миг.
После всичко ще свърши. Нататък
преродя ли се, знай, ще е в стих.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Красив стих! Бог ти е дал прекрасна дарба. Пази я и нея, и душата си - защого са красиви, но крехки. Нека Бог да те закриля!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??