16 oct 2009, 10:36

Равносметка

  Poesía
3K 0 15

Изстрадах много, много преживях,

изкачвайки превала на живота,

по пътя си какво ли не видях -

и радости, и болка, и умора!

 

Сега, изкачила върха голям

на моите отминали години,

обръщам се към пътя извървян

и сядам равносметка да направя.

 

Преминах много пролети и зими,

в живота си и падах, и летях,

и газих кал и цъфнали градини,

и радости и мъка преживях.

 

Посрещах смело и добро, и зло,

приемах с болка подлост и обиди,

прощавах, често себе си винях

за грешките, направени от други.

 

И днес, качила всички стъпала

на моите отминали години,

присядам уморена на върха,

за малко само, тъй, да си почина!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като те чета си мисля за моите равносметки, трябва по-често да се спираме и да си ги правим и да поправяме грешките. Хубав стих!
  • И на вас Таня И Виолета БЛАГОДАРЯ!
  • Прошката е дар за силните... Поздрави!
  • Но само за малко... нали?
    Животът пак нагоре продължи.
    Върхът отсрещен погледни,
    поискай го!Сили и за него събери!

    Много ми хареса стиха ти!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви на всички!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...