Oct 16, 2009, 10:36 AM

Равносметка

  Poetry
3K 0 15

Изстрадах много, много преживях,

изкачвайки превала на живота,

по пътя си какво ли не видях -

и радости, и болка, и умора!

 

Сега, изкачила върха голям

на моите отминали години,

обръщам се към пътя извървян

и сядам равносметка да направя.

 

Преминах много пролети и зими,

в живота си и падах, и летях,

и газих кал и цъфнали градини,

и радости и мъка преживях.

 

Посрещах смело и добро, и зло,

приемах с болка подлост и обиди,

прощавах, често себе си винях

за грешките, направени от други.

 

И днес, качила всички стъпала

на моите отминали години,

присядам уморена на върха,

за малко само, тъй, да си почина!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като те чета си мисля за моите равносметки, трябва по-често да се спираме и да си ги правим и да поправяме грешките. Хубав стих!
  • И на вас Таня И Виолета БЛАГОДАРЯ!
  • Прошката е дар за силните... Поздрави!
  • Но само за малко... нали?
    Животът пак нагоре продължи.
    Върхът отсрещен погледни,
    поискай го!Сили и за него събери!

    Много ми хареса стиха ти!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви на всички!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...