Oct 16, 2009, 10:36 AM

Равносметка

  Poetry
3K 0 15

Изстрадах много, много преживях,

изкачвайки превала на живота,

по пътя си какво ли не видях -

и радости, и болка, и умора!

 

Сега, изкачила върха голям

на моите отминали години,

обръщам се към пътя извървян

и сядам равносметка да направя.

 

Преминах много пролети и зими,

в живота си и падах, и летях,

и газих кал и цъфнали градини,

и радости и мъка преживях.

 

Посрещах смело и добро, и зло,

приемах с болка подлост и обиди,

прощавах, често себе си винях

за грешките, направени от други.

 

И днес, качила всички стъпала

на моите отминали години,

присядам уморена на върха,

за малко само, тъй, да си почина!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като те чета си мисля за моите равносметки, трябва по-често да се спираме и да си ги правим и да поправяме грешките. Хубав стих!
  • И на вас Таня И Виолета БЛАГОДАРЯ!
  • Прошката е дар за силните... Поздрави!
  • Но само за малко... нали?
    Животът пак нагоре продължи.
    Върхът отсрещен погледни,
    поискай го!Сили и за него събери!

    Много ми хареса стиха ти!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви на всички!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...