16.10.2009 г., 10:36

Равносметка

3K 0 15

Изстрадах много, много преживях,

изкачвайки превала на живота,

по пътя си какво ли не видях -

и радости, и болка, и умора!

 

Сега, изкачила върха голям

на моите отминали години,

обръщам се към пътя извървян

и сядам равносметка да направя.

 

Преминах много пролети и зими,

в живота си и падах, и летях,

и газих кал и цъфнали градини,

и радости и мъка преживях.

 

Посрещах смело и добро, и зло,

приемах с болка подлост и обиди,

прощавах, често себе си винях

за грешките, направени от други.

 

И днес, качила всички стъпала

на моите отминали години,

присядам уморена на върха,

за малко само, тъй, да си почина!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като те чета си мисля за моите равносметки, трябва по-често да се спираме и да си ги правим и да поправяме грешките. Хубав стих!
  • И на вас Таня И Виолета БЛАГОДАРЯ!
  • Прошката е дар за силните... Поздрави!
  • Но само за малко... нали?
    Животът пак нагоре продължи.
    Върхът отсрещен погледни,
    поискай го!Сили и за него събери!

    Много ми хареса стиха ти!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви на всички!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...