16 окт. 2009 г., 10:36

Равносметка

3K 0 15

Изстрадах много, много преживях,

изкачвайки превала на живота,

по пътя си какво ли не видях -

и радости, и болка, и умора!

 

Сега, изкачила върха голям

на моите отминали години,

обръщам се към пътя извървян

и сядам равносметка да направя.

 

Преминах много пролети и зими,

в живота си и падах, и летях,

и газих кал и цъфнали градини,

и радости и мъка преживях.

 

Посрещах смело и добро, и зло,

приемах с болка подлост и обиди,

прощавах, често себе си винях

за грешките, направени от други.

 

И днес, качила всички стъпала

на моите отминали години,

присядам уморена на върха,

за малко само, тъй, да си почина!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ракина Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като те чета си мисля за моите равносметки, трябва по-често да се спираме и да си ги правим и да поправяме грешките. Хубав стих!
  • И на вас Таня И Виолета БЛАГОДАРЯ!
  • Прошката е дар за силните... Поздрави!
  • Но само за малко... нали?
    Животът пак нагоре продължи.
    Върхът отсрещен погледни,
    поискай го!Сили и за него събери!

    Много ми хареса стиха ти!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви на всички!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...