Изстрадах много, много преживях,
изкачвайки превала на живота,
по пътя си какво ли не видях -
и радости, и болка, и умора!
Сега, изкачила върха голям
на моите отминали години,
обръщам се към пътя извървян
и сядам равносметка да направя.
Преминах много пролети и зими,
в живота си и падах, и летях,
и газих кал и цъфнали градини,
и радости и мъка преживях.
Посрещах смело и добро, и зло,
приемах с болка подлост и обиди,
прощавах, често себе си винях
за грешките, направени от други.
И днес, качила всички стъпала
на моите отминали години,
присядам уморена на върха,
за малко само, тъй, да си почина!
© Ракина Радева Все права защищены