Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност,
примирена, не съгласена, а примирена,
с тази извечна баналност
и като птица смъртно ранена,
но устремена към далечния бряг,
и все пак осъдена да умре сред вълните,
аз се лутам без надежда в празния свят,
злобно погълнал мечтите ми...