Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност,
примирена, не съгласена, а примирена,
с тази извечна баналност
и като птица смъртно ранена,
но устремена към далечния бряг,
и все пак осъдена да умре сред вълните,
аз се лутам без надежда в празния свят,
злобно погълнал мечтите ми...
© Ива ВалМан All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
