Аз съм като филтър от изпушена цигара,
събрала горчивината в сърцето си.
Аз съм като скъсана струна на китара,
изгубила нейде певеца си.
Потъвам в някаква груба реалност,
примирена, не съгласена, а примирена,
с тази извечна баналност
и като птица смъртно ранена,
но устремена към далечния бряг,
и все пак осъдена да умре сред вълните,
аз се лутам без надежда в празния свят,
злобно погълнал мечтите ми...
© Ива ВалМан All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
