15.05.2017 г., 8:14

Равносметка

904 0 1

Аз съм като филтър от изпушена цигара,

събрала горчивината в сърцето си.

Аз съм като скъсана струна на китара,

изгубила нейде певеца си.

 

Потъвам в някаква груба реалност,

примирена, не съгласена, а примирена,

с тази извечна баналност

и като птица смъртно ранена,

 

но устремена към далечния бряг,

и все пак осъдена да умре сред вълните,

аз се лутам без надежда в празния свят,

злобно погълнал мечтите ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...