15.05.2017 г., 8:14

Равносметка

897 0 1

Аз съм като филтър от изпушена цигара,

събрала горчивината в сърцето си.

Аз съм като скъсана струна на китара,

изгубила нейде певеца си.

 

Потъвам в някаква груба реалност,

примирена, не съгласена, а примирена,

с тази извечна баналност

и като птица смъртно ранена,

 

но устремена към далечния бряг,

и все пак осъдена да умре сред вълните,

аз се лутам без надежда в празния свят,

злобно погълнал мечтите ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...