15.05.2017 г., 8:14

Равносметка

912 0 1

Аз съм като филтър от изпушена цигара,

събрала горчивината в сърцето си.

Аз съм като скъсана струна на китара,

изгубила нейде певеца си.

 

Потъвам в някаква груба реалност,

примирена, не съгласена, а примирена,

с тази извечна баналност

и като птица смъртно ранена,

 

но устремена към далечния бряг,

и все пак осъдена да умре сред вълните,

аз се лутам без надежда в празния свят,

злобно погълнал мечтите ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...