17 mar 2005, 16:37

Равносметка

  Poesía
1.5K 0 4
Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.

Днес: Сълзите от очите ще избърша,
ще залича браздите от студа.
По - добре да бъда "утре",
отколкото да кажа "бях".

Утре: Крилата от прозореца ще взема,
ще поема риска да умра,
по-добре секунда в небето,
отколкото в отломките сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво браво от мен 6
  • Благодаря, че сте си направили труда да дадете своя коментар.
  • О да наистина много ми харесва.Особенно втория и третия коплет.Успява да вдъхне надежда у хората и точно това го прави толкова невероятно.Много е добро!!!
  • Напомними за някого! Много ми хареса

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....