17 мар. 2005 г., 16:37

Равносметка

1.5K 0 4
Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.

Днес: Сълзите от очите ще избърша,
ще залича браздите от студа.
По - добре да бъда "утре",
отколкото да кажа "бях".

Утре: Крилата от прозореца ще взема,
ще поема риска да умра,
по-добре секунда в небето,
отколкото в отломките сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво браво от мен 6
  • Благодаря, че сте си направили труда да дадете своя коментар.
  • О да наистина много ми харесва.Особенно втория и третия коплет.Успява да вдъхне надежда у хората и точно това го прави толкова невероятно.Много е добро!!!
  • Напомними за някого! Много ми хареса

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...