Равносметка
В тъмнината виждам те, но без лице
и протягам към теб призрачни ръце.
Тялото ми мъртво и студено лежи,
а душата ми още жива по тебе тъжи.
Тя вижда как си се надвесил над ковчега мой
и ми пожелаваш вечен покой.
Но може ли да има покой в онзи пъкал?
Ако знаеше къде съм, вечно би плакал...
За всичките си грешки плащам сега -
до мен няма никой, пак съм сама.
Целият ми свят на парчета е разбит ...