Равносметка
Равносметка
В тъмнината виждам те, но без лице
и протягам към теб призрачни ръце.
Тялото ми мъртво и студено лежи,
а душата ми още жива по тебе тъжи.
Тя вижда как си се надвесил над ковчега мой
и ми пожелаваш вечен покой.
Но може ли да има покой в онзи пъкал?
Ако знаеше къде съм, вечно би плакал...
За всичките си грешки плащам сега -
до мен няма никой, пак съм сама.
Целият ми свят на парчета е разбит
и с черен воал плътно е покрит.
Опитах се да бъда перфектна, но не успях
и краткия си живот сигурно пропилях.
Правех грешка след грешка без да се замислям
и сега само провала си мога да описвам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
