stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
27.04.2008 г., 11:24 ч.

Равносметка 

  Поезия
559 0 5

Равносметка

 

 

В тъмнината виждам те, но без лице
и протягам към теб призрачни ръце.
Тялото ми мъртво и студено лежи,
а душата ми още жива по тебе тъжи.
Тя вижда как си се надвесил над ковчега мой
и ми пожелаваш вечен покой.
Но може ли да има покой в онзи пъкал?
Ако знаеше къде съм, вечно би плакал...
За всичките си грешки плащам сега -
до мен няма никой, пак съм сама.
Целият ми свят на парчета е разбит
и с черен воал плътно е покрит.
Опитах се да бъда перфектна, но не успях
и краткия си живот сигурно пропилях.
Правех грешка след грешка без да се замислям
и сега само провала си мога да описвам.

 

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??