13 sept 2010, 20:29

Равносметка

  Poesía » Otra
844 0 7

Не ми достига напоследък времето, 
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?

Децата ми пораснаха за мигове 
и като нищо още утре в парка
ще водя внучетата да играят и
ще си седя на пейката с приятелки.

А подир мен задачите ще тичат в куп,
но кой тогава ще ги изпълнява?
И чувствата в заплетен възел кой
във куките на плетката ще вдява?

И кой вълшебник ще ми върне времето,
когато можехме да сме си заедно?
И кой от патината ще освободи
Безгрижност, Красота, Приятелство?

И ще приемем ли таз трансформация -
на Любовта с опадалите зъби,
та вместо огнен плам, кибрит от спомени
на тротоара да запалим скръбно?

В примирие ли ще прекрачим в пустото,
за да отстъпим място на децата си?
Все още време имаме, Приятелю,
да изживеем с теб мечтата си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.122172.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/e325d5243176908d29ebe873e89ec23d.gif" border="0" /></a>
  • Да бъдем като щъркелите и да си отидем от този свят, летейки - сякаш това е по-достойно, отколкото в примирие да прекрачим в пустото...
    А любовта и обичта биха могли да се открият на всяка възраст...
    Хубаво, замислящо стихотворение. Прочелият започва да прави и своята равносметка и да търси смислите... Поздравления!
  • Хубав стих! Прищя ми се да изживея мечтата ти...
  • хубаво е!
  • Имате, Адаш!
    А за другото... е, не винаги става така, както ние го мислим...
    На всяка възраст има мечти за изживяване, единственото, което е нужно, за да се случи, е най-често желанието.
    Хубав стих!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...