Равносметка
Не ми достига напоследък времето,
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?
Децата ми пораснаха за мигове
и като нищо още утре в парка
ще водя внучетата да играят и
ще си седя на пейката с приятелки.
А подир мен задачите ще тичат в куп,
но кой тогава ще ги изпълнява?
И чувствата в заплетен възел кой
във куките на плетката ще вдява?
И кой вълшебник ще ми върне времето,
когато можехме да сме си заедно?
И кой от патината ще освободи
Безгрижност, Красота, Приятелство?
И ще приемем ли таз трансформация -
на Любовта с опадалите зъби,
та вместо огнен плам, кибрит от спомени
на тротоара да запалим скръбно?
В примирие ли ще прекрачим в пустото,
за да отстъпим място на децата си?
Все още време имаме, Приятелю,
да изживеем с теб мечтата си!
© Павлина Гатева All rights reserved.
